ОРМУС капс.20мг х 28бр

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка капсула съдържа 20 mg езомепразол (под формата на магнезиев дихидрат).

Помощни вещества: Всяка капсула съдържа 8,05 захароза, 1,85 микрограма метил-р- хидроксибензоат (Е218) и 0,56 микрограма пропил-р-хидроксибензоат (Е 216).
Всяка капсула съдържа 40 mg езомепразол (под формата на магнезиев дихидрат).

Помощни вещества: Всяка капсула съдържа 16,09 1тщ захароза, 3,65 микрограма метил-р-хидроксибензоат (Е218) и 1,1 микрограма пропил-р-хидроксибензоат (Е 216).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Стомашно-устойчиви капсули, твърди.
Всяка капсула е с непрозрачно жълто капаче и непрозрачно бяло тяло, маркирани с надпис „20 mg" в черно. Капсулата съдържа белезникаво-сиви сферични микрогранули.
Всяка капсула е с непрозрачно жълто капаче и непрозрачно жълто тяло, маркирани с надпис „40 mg" в черно. Капсулата съдържа белезникаво-сиви сферични микрогранули.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

Терапевтични показания

Стомашно-устойчивите капсули Ормус са предназначени за:

Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
- лечение на ерозивен рефлуксен езофагит
- продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за предотвратяване на рецидив
- симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)


Продължително лечение след интравенозна индуцирана профилактика на кървене от пептични язви.

Лечение на синдром на Zollinger Ellison

Дозировка и начин на приложение

Капсулите трябва да се поглъщат цели с някаква течност. Не трябва да се дъвчат или смачкват. При пациенти, които се затрудняват да преглъщат, таблетките могат да се разтворят в половин чаша негазирана вода. Не трябва да се използват други течности, тъй като стомашно устойчивото покритие може да се разтвори.
При пациенти, които не могат да поглъщат, таблетките могат да се разтворят във вода и разтворът да се приложи с помощта на назо-гастрална сонда Важно е да се установи дали избраните спринцовка и сонда са подходящи. За указания относно разтварянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6

Възрастни и деца над 12 години

Гастроезофагеална-рефлуксна болест (ГЕРБ)
лечение на ерозивен рефлукс-езофагит 40 mg веднъж дневно в продължение на 4 седмици.
Препоръчва се допълнително 4-седмично лечение при пациенти, при които езофагитьт не е заздравял или симптомите персистират.
продължително лечение на пациенти със заздравял езофагит за предотвратяване на рецидив 20 mg веднъж дневно.

Симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

20 mg веднъж дневно при пациенти без езофагит. Ако не се постигне контрол на симптомите след 4 седмици, пациентът трябва да се изследва допълнително. След като симптомите отзвучат, последващ контрол на симптоматиката може да се достигне като се вземат 20 mg веднъж дневно. При необходимост възрастните пациенти могат да приемат 20 mg веднъж дневно при нужда. При пациенти лекувани с НСПВС, при които е налице риск от развитие на стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, не се препоръчва последващ контрол на симптомите, както при режим при нужда

Възрастни

В комбинация с подходяща антибактериална терапевтична схема на лечение за ерадикация на Helicobacter pylori и
- заздравяване на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori и
- предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язва, свързана с Helicobacter pylori
20 mg Ормус с 1 g амоксицилин и 500 mg кларитромицин - всичките два пъти дневно в продължение на 7 дни.

Пациенти нуждаещи се от продължителна терапия с НСПВС

Заздравяване на стомашна язва свързана с НСПВС: Обичайната доза е 20mg веднъж дневно в продължение на 4-8 седмици.
Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с НСПВС при рискови пациенти: 20mg веднъж дневно.

Поддържане на хемостазата и превенция на повторно кървене при стомашна или дуоденална язва след лечение с инфузионен разтвор
40 mg веднъж дневно за 4 седмици след инфузия за прсфилактика на повторно кървене на пептична язва.

Лечение на синдром на Zollinger Ellison

Препоръчваната първоначална доза е Ормус 40 mg два пъти дневно. В последствие дозировката трябва да бъде съобразена с индивидуалните нужди и лечението да продължи в зависимост от клиничните показатели. Въз основа на наличните клинични данни по-голяма част от пациентите могат да бъдат контролирани при дози от 80 до 160 mg езомепразол дневно. При дозировка над 80 mg дневно, дозата трябва да се раздели в два приема на ден.

Деца под 12 годишна възраст

Ормус не трябва да се прилага при деца под 12 годишна възраст, тъй като няма налични данни.

Увредена бъбречна функция

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция. Поради ограничения опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, такива пациенти трябва да се лекуват внимателно (виж раздел 5.2).

Увредена чернодробна функция

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане, не трябва да се надхвърля максимална доза от 20 mg Ормус (виж раздел 5.2).

Пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Противопоказания

Известна свръхчувствителност към езомепразол или към някое от помощните вещества. Езомепразол не трябва да се приема едновременно с нелфинавир (виж раздел 4.5).

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

При наличието на каквито и да било обезпокоителни симптоми (напр. значима загуба на тегло, повтарящо се повръщане, дисфагия, хематемезис или мелена) и в случаите, в които се подозира или е диагностицирана стомашна язва трябва да се изключи наличието на злокачествено заболяване, тъй като лечението с езомепразол може да завоалира симптомите и да забави диагнозата.
Пациентите на продължително лечение (особено тези, които получават терапия за повече от година) трябва да са под редовно наблюдение. На пациентите, които се лекуват с езомепразол при нужда, трябва да се обърне внимание да се свържат незабавно с лекуващия си лекар, ако симптомите им променят характера си. Когато се предписва езомепразол за лечение при нужда, трябва да се има предвид възможността за взаимодействия с други лекарства, дължащи се на флуктуирането на плазмените концентрации на езомепразола. Виж раздел 4.5.
Когато се предписва езомепразол за ерадикация на Helicobacter pylori, трябва да се имат предвид възможните лекарствени взаимодействия на всички компоненти на тройната терапия. Кларитромицин е мощен инхибитор на СУРЗА4 и това трябва да се вземе предвид, както и противопоказанията и взаимодействията на кларитромицина, когато тройната терапия се прилага при пациенти, които вземат едновременно други лекарства, метаболизиращи се от СУРЗА4 (като цизаприд и др.).
Този продукт съдържа захароза. Пациентите с редки наследствени заболявания изразяващи се с непоносимост към фруктозата, с малабсорбция на глюкоза-галактоза или недостатъчност на захараза-изомалтаза не трябва да употребяват това лекарство.
Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до повишен риск от стомашно-чревни инфекции, например Salmonella и Campylobacter (виж раздел 5.1).
Не се препоръчва едновременния прием на езомепразол и атазанавир (виж раздел 4.5). Ако комбинацията на атазанавир с инхибитор на протонната помпа се смята за неизбежна, препоръчва се внимателен клиничен контрол при комбинация с увеличаваща се доза атазанавир до 400 mg с 100 mg ритонавир; не трябва да се увеличава дозата от 20 mg езомепразол.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ефекти на езомепразола върху фармакокинетиката на други лекарства

Лекарствени продукти с рН зависима абсорбция

Намалената интрагастрална киселинност по време на лечение с езомепразол може да увеличи или намали резорбцията на лекарства, ако тя се повлиява от стомашната киселинност. Както и при употребата на други инхибитори на киселинната секреция или антиациди, резорбцията на кетоконазола и итраконазола може да бъде намалена при лечение с езомепразол.
За омепразол е докладвано, че взаимодейства с някои протеазни инхибитори. Клиничната значимост и механизмите зад тези докладвани взаимодействия винаги са неясни. Увеличеното стомашно рН по време на лечението с омепразол може да промени абсорбцията на протеазните инхибитори. Други възможни механизми на взаимодействие са чрез инхибиране на СУР2С19. За атазанавир и нелфинавир, намалени серумни нива са докладвани, когато са приемани заедно с омепразол и поради това комбинацията не се препоръчва. Едновременният прием на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg / ритонавир 100 mg от здрави доброволци води до значително намаляване на експозицията на атазанавир (приблизително 75% намаление в AUC, Сmax и Сmin. Увеличавайки дозата на атазанавир до 400 mg не компенсира ефекта от експозицията на омепразол и атазанавир. Едновременото приемане на омепразол (20 mg) с атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до намаляване експозицията на атазанавир приблизително 30 %, в сравнение с експозицията, наблюдавана с атазанавир 300 mg/ ритонавир 100 mg, но без омепразол 20 mg. Едновременният прием на омепразол (40 mg) и нелфинавир, намалява средните стойности на AUC, Сmax и Сmin, на нелфинавир с 36-39 % и средните стойности на AUC, Сmax и Сmin на фармакологично активния метаболит М8 са намалени с 75-92%. За саквинавир (при едновременен прием с ритонавир), са докладвани повишени серумни нива (80-100%) по време на комбиниран прием с омепразол (40 mg). Лечението с омепразол 20 mg не оказва ефект върху експозицията на ампренавир (с или без прием на ритонавир еновременно). Лечението с омепразол 40 mg не оказва влияние върху експозицията на лопинавир (с едновременен прием и на ритонавир). Поради подобни фармакодинамични ефекти и фармакокинетични свойства на омепразол и езомепразол, не се препоръчва едновременен прием на езомепразол и атазанавир, а комбинацията между езомепразол и нелфинавир е противопоказана.

Лекарства, които се метаболизират от СУР2С19

Езомепразол инхибира СУР2С19, основният ензим, метаболизиращ езомепразола. Поради това, когато езомепразол се комбинира с лекарства, които се метаболизират от СУР2С19, като диазепам, циталопрам, имипрамин, кломипрамин, фенитоин и др., плазмените концентрации на тези лекарства може да се увеличат и да се наложи намаление на дозата. Това трябва да се има предвид, особено когато се предписва за лечение при нужда. Едновременното приложение на 30 mg езомепразол е довело до 45% намаление на клирънса на субстрати на СУР2С19 на диазепама. Едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 13% увеличение на най-ниските плазмени нива на фенитоина при болни с епилепсия. Препоръчва се мониториране на плазмените концентрации на фенитоина при започване или прекъсване на лечението с езомепразол. Омепразол (40 mg веднъж дневно), приеман заедно с вориконазол (субстрат на CYP2C19) повишава неговите Сmax и AUC с 15% и 41 %, респективно.
В рамките на клинично проучване времето за коагулация при пациенти приемащи едновременно 40 mg езомепразол и варафарин не превишава допустимите стойности.
Въпреки това, след разрешаването за употреба, са наблюдавани няколко изолирани случая с клинична значимост на повишено ниво на INR. Препоръчва се лекарско наблюдение на пациентите, които започват и прекратяват едновременен прием варфарин или други кумаринови производни.
При здрави доброволци едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 32% увеличение на площта под кривата концентрация-време (AUC) и до 31 % удължаване на времето на полуживот (1 1/2), но не е наблюдавано значимо увеличаване на максималните плазмени нива на цизаприда. Леко удълженият QTc интервал, наблюдаван след самостоятелно приложение на цизаприд, не се е увеличил допълнително, когато цизаприд е бил даден в комбинация с езомепразол (виж и раздел 4.4.).
Едновременното приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци понижава значително експозицията на атазанавир (приблизително 75% понижена AUC, Сmax и Сmin.). Увеличението на дозировката на атазанавир до 400 mg не компенсира влиянието на омепразол върху експозицията на атазанавир. Инхибиторите на протонната помпа, включително езомепразол не трябва да се прилагат едновременно с атазанавир (вж. Раздел 4.3).
Доказано е, че езомепразол няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на амоксицилин или хинидин.
Взаимното прилагане на езомепразол и напроксен или рофекоксиб не показват никакви клинично значими взаимодействия по време на краткосрочни проучвания, оценяващи ефекта от едновременното им прилагане.

Ефекти на други лекарства върху фармакокинетиката на езомепразол

Езомепразол се метаболизира от СУР2С19 и СУРЗА4. Едновременното приложение на езомепразол и инхибиторьт на СУРЗА4 кларитромицин (500 mg два пъти дневно) е довело до удвояване на експозицията (AUC) на езомепразола. Взаимното прилагане на езомепразол и комбиниран инхибитор на СУР2С19 и СУРЗА4 може да доведе до увеличаване на експозицията на омепразол повече от два пъти. Инхибитор на СУР2С19 и СУРЗА4 като вориконазол увеличава площта под кривата (AUC) на омепразол с около 280 %. Коригиране на дозата на омепразол обикновено не се налага в тези случаи. Въпреки това, коригиране на дозата обаче трябва внимателно да се прецени при пациенти с тежко чернодробно увреждане или ако е предписано продължително лечение.

Фертилитет, бременност и кърмене

Няма клинични данни за експозиция на езомепразол по време на бременност. Епидемиологични изследвания с рацемичната смес омепразол при голяма експозиция по време на бременност не показват вредни или токсични за ембриона ефекти. Изследвания при животни с езомепразол не показват директни или индиректни ефекти по отношение на ембрионалното/феталното развитие. Изследвания при животни с рацемичната смес не показват директни или индиректни ефекти по отношение на бременността, раждането или посттдаталното развитие. Специално внимание трябва да се обърне при предписване на езомепразол при бременни жени.
Не е известно дали езомепразол се екскретира в кърмата при човека. Не са провеждани проучвания при кърмачки. Поради това езомепразол не трябва да се прилага по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са наблюдавани подобни ефекти.

Нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани или подозирани по време на клиничните изпитвания на езомепразол и от пост-маркетингова употреба. Нито една от тях не е била свързана с дозата. Според честотата на тяхната поява нежеланите реакции се делят на (чести > 1/100, <1/10;нечести>1/1 000,< 1/100; редки >1/10 000, <1/1000; много редки <1/10 000).

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки-Левкопения, тромбоцитопеения
Много редки-Агранулоцитоза, панцитопения

Нарушения на имунната система

Редки-Реакции на свръхчувствителност например треска, ангиоедем и анафилактична реакция/шок

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести-Периферен едем
Редки-Хипонатриемия

Психични нарушения

Нечести-Безсъние
Редки-Ажитация, объркване, депресия
Много редки-Агресия, халюцинации

Нарушения на нервната система

Чести- Главоболие
Нечести- Замаяност, парестезия, сомнолентност
Редки- Нарушения на вкуса

Нарушения на очите

Редки- Замъглено виждане

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести- Вертиго

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Редки- Бронхоспазъм

Стомашно-чревни нарушения

Чести-Абдоминална болка, запек, диария, метеоризъм, гадене/повръщане
Нечести-Сухота в устата
Редки-Стоматит, гастро-интестинална кандидиаза

Хепато-билиарни нарушения

Нечести-Повишени нива на чернодробните ензими
Редки-Хепатит с или без жълтеница
Много редки-Чернодробна недостатъчност, енцефалопатия при пациенти с прекарано чернодробно заболяване

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести-Дерматит, сърбеж, обрив, уртикария
Редки-алопеция, фоточувствителност
Много редки-Еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson , токсична епидермална некролиза (TEN)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан Редки-Артралгия, миалгия
Много редки-Мускулна слабост

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Много редки-Интерстициален нефрит

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Много редки-Гинекомастия
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Редки-неразположение, увеличено потене